Истории за пораснали деца и майки разказват в Русенската библиотека
07:56, 30 юни 15 / Култура
25
290
Шрифт:
Елена Богданова-Влайкова е родена и живее в гр. Русе. Завършила е Руска езикова гимназия в Русе и Институт по международен туризъм във Варна, специалност "Организация на туризма". Пише поезия и проза. Членува в Русенския филиал на Съюза на свободните писатели в България. Нейни творби са включени в регионални литературни издания, както и в сборника "Моят вътрешен глас", издаден в Мюнхен от „Креатив натура“ с благотворителна цел. Има отпечатани стихове в списание "Поезия", във вестниците "Уикенд", "Минаха години" и "Ретро".
Сред издадените й книги са "Когато вятърът заплаче", стихове, 1996 г.; "Зарът е хвърлен", поезия, 2000 г.; „Рибена чорба”, Хумор и сатира, 2002 г.
Тя е печелила Трета награда за превод на стихотворение от Пушкин, присъдена от Руското консулство в Русе, Награда от сп. "Магдалена Роса" за стихотворението "Теменуги", Трета награда за разказа "Игра на гоненица" в Регионалния конкурс на Съюза на свободните писатели за поезия и проза, проведен през 2014 г.
„Аз не съм литератор, но все пак зная какво казвам в своята книжка. Обръщам се първо към майките, които все още отглеждат в дома си своите деца. Моля ги да се поставят винаги на мястото на детето си, когато му се карат, когато го наказват или бият. Те също са били деца. Как са ги наказвали техните родители? Това какъв спомен е оставило у тях? Искат ли и децата им да си спомнят с горчив привкус за своето детство? Те са малки човеци, със свои потребности, вкусове, характер...Реших да разкажа на сегашните деца за игрите, които ние играехме и за чудесата, които ни радваха и изумяваха. Леко загатвам и няколко общочовешки теми - за раждането, смъртта, вечния глад, желанието да бъдеш забелязан и да оставиш следа за поколенията.”
Добави коментар