Парламентът с два въпроса към Конституционния съд
Така започва статията в сайта „Съдебни репортажи“ на Галина Гиргинова със заглавие „Депутатите питат Конституционния съд за правната природа на разделения ВСС и нарушава ли се независимостта на съдебната власт заради квотното разпределение в прокурорската колегия“.
Първоначалният вариант на питането е: Каква е правната природа на Висшия съдебен съвет при евентуално създаване на съдийска и прокурорска колегии с функции и правомощия, идентични с функции и правомощия на ВСС. Вторият въпрос е дали е конституционно допустимо от гледна точка на принципа за независимостта на съдебната власт, при евентуалното разделяне на ВСС на две колегии, притежаващи властнически и кадрови правомощия, броят на членовете на прокурорската колегия, излъчени от Народното събрание да е равен на тези, излъчени от прокуророрите и следователите.
Тезата, че квотното разпределение в прокурорската колегия ще подчини държавното обвинение на парламентарната квота последователно бе защитавана от главния прокурор Сотир Цацаров, Асоциацията на прокурорите, проф. Георги Близнашки, който бе експерт на ДПС във временната парламентарна комисия за промени в основния закон. Разделението, според вносителите, ще осигури по-голяма отчетност на държавното обвинение.
Депутатите се обръщат към Конституционния съд с мотив, че сред юристите битуват две противоположни тези – че обособяването на колегии във ВСС създава нови конституционни органи и това е конституционно недопустимо. Обратното виждане е, че разделянето не представлява промяна във формата на управление на държавата, за която е нужно Велико Народно събрание. Опасенията по отношение на прокурорската колегия е, че при съотношение – петима членове, избрани от професионалната квота, шестима – от парламента и главният прокурор има възможност за евентуално политическо въздействие в управлението на прокуратурата.
Искането за задължително тълкуване на чл. 130 от Конституцията, който урежда структурата на ВСС засега не е окончателно и може да претърпи промени. Днес третият законопроект за изменение на основния закон бе внесен в парламента с 180 гласа.
Конституционалисти, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, обясниха, че въпросът дали Конституционният съд може да даде тълкуване на законопроект, преди да бъде окончателно приет, е повече от спорен. С други думи не е ясно дали искането няма да бъде отклонено като недопустимо, тъй като съдът не може да бъде използван за “консултации” на парламента и да предопределя бъдещата законодателна дейност на Народното събрание. В този смисъл е и особеното мнение на покойния конституционен съдия и председател на КС Румен Янков по Дело 7/2005, според което съдът трябва да „съдът да намери сили да остави политиците да вземат легитимното решение“. „Гаранцията, дали то ще е съобразено с Конституцията, е самата Конституция – решението на Народното събрание за изменение на Конституцията подлежи на съдебен контрол“, мотивира се Янков.
Междувременно бе публикувана стенограмата от председателския съвет в Народното събрание от 22 юли, когато бе обсъждан алтернативния проект за Конституция на ДПС. От нея става ясно, че именно от движението е лансирана идеята за проформа разделяне на ВСС, като крайните решения да се взимат отново от Пленума на съвета. Това на практика би обезсмислило конституционните промени, тъй като дава възможност на прокурорите, избрани във ВСС да се произнасят окончателно по кадровите въпроси на съда. Лидерът на ДПС Лютви Местан мотивира предложението на партията с „резерви не толкова срещу обособяването на двете колегии в рамките на ВСС, а относно реалното овластяване на двете колегии с крайни властнически правомощия, имахме предвид не те да са против по принцип“.
Основното възражение, сочи Местан, е „във връзка със съмненията, че когато двете колегии придобиват крайни властнически правомощия по отношение на кадруването, това може да се счита за създаване на нови органи в съдебната власт, което би породило съмнение за квоти от конституционен характер“. „И затова направихме предложението колегиите да имат изключителното право да инициират номинациите за ръководители на съдилища, прокурорите на прокуратурата и следствието, но тази тяхна воля да бъде утвърдена от ВСС, за да избягаме от съмненията за противоконституционност. Това се оказа препъни камък, даде основание за оценки като “имитация на реформи”, палеативни реформи и т.н. Предлагам да не връщаме разговора назад“, подчертава лидерът на ДПС и допълва, че партията в крайна сметка ще се откаже от предложението.
Искането за тълкуване на промените е определено от Местан като „държавнически и отговорно, защото освен бързина, ние трябва да се прицелваме и в устойчивостта на съдебната реформа в частта промени в Конституцията“.
Още от „Политика“
По-добре за страната ни е да има правителство в сегашния формат на парламента
19:59, 20 мар 24 /
Законопроектът на Борисов и Пеевски за граничната сигурност е пиар и популизъм
16:39, 14 мар 24 /
За Турски поток и изгубената пътна карта
08:27, 08 мар 24 /
Съдебната система е овладяна и в немалка част обслужва организираната престъпност
07:15, 24 фев 24 /Последни новини
Фондация "Една от 8" пристига в Сливен
17:49, 29 апр 24 / Регионални новини
ЕРМ Запад и ТУ-Габрово ще си партнират в подготовката на специалисти за енергетиката
17:45, 29 апр 24 / Регионални новини
Много повече общуване в чужбина с A1 Roaming Revolution
13:41, 29 апр 24 / Свят
Добави коментар