Д-р Петко Загорчев: Всеки спасен живот е пламъчето, което гори в краката на Бога

12:49, 17 апр 16 25 3365 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini
Заедно с дежурствата той е навъртял 45 години лекарска практика, което е една трета от съществуването на болницата в Шумен. Роден е през 1949 година в Малко Търново. Още в детските си години имал влечение към природните науки и задълбочено изучаване на животинския свят.  Изборът му да стане лекар не изненадал никого. След завършване на средното си образование кандидатствал медицина в София и Варна. Приет е и на двете места. Избира обаче градът на Черно море. Това е д-р Петко Загорчев.

Никога не е съжалявал за избора си, защото попаднал в един от най-модерните за времето си Медицински университети у нас. В първите години на обучението си мечтаел да стане лекар на обща практика. Повлиян от романтичната представа, изградена от четенето на романи, се виждал като доктор на село или в малко градче.

Още като студент имал влечение към психиатрията и до днес тя остава тръпка за д-р Петко Загорчев. “За мен психичният свят на човека остава тайнство, което може би е водещо в целия живот”, разказва медикът.

Спомня си обаче, че по времето на тоталитарния режим на уклоните към психиатрията и психоанализата не се гледало с добро око. Така станало и в неговия случай и след завършване на висшето си образование е разпределен на работа в Бърза помощ в Шумен. Казва, че тази първа година от практиката си никога няма да забрави, защото се оказала решаваща за бъдещото му развитие на доктор по спешна медицина. Това е и началото на професионалния му път. “За щастие спешната медицина може би ще бъде и краят на моя професионален път”, споделя д-р Загорчев.

В периода 1974-1975 година започва формирането на интензивните звена – ОАРИЛ. Привлечен е като лекар в интензивното отделение, създадено в шуменската болница и е един от първите медици започнали работа там. Така вече над 40 години без прекъсване д-р Петко Загорчев работи в отделението.

Едновременно с това придобива специалност по анестезиология и интензивна медицина, по-късно защитава втора специалност - токсикология, а след това и трета – клинична токсикология. Преминава курсове по алергология и имунология. Допълнително специализира спешна медицина в Университетска болница в Амиен, Франция. Завършва цикъл на F.E.E.A. –Асоциация на европейските анестезиолози, има специализация и по органно донорство.

Радва се, че е сред пионерите в развитието на интензивното лечение, съвременният модел на спешната помощ. Д-р Петко Загорчев е сред медиците у нас поставили основите на органното донорство. Той е един от хората, които участват активно в реформирането на здравеопазването, но признава, че не е възхитен от себе си, особено като вижда резултатите. “Трябваше да направим за обществото много по-добра система”, казва с болка и съжаление д-р Петко Загорчев.

Професионалният му път налага да придобие умения и по микропедиатрия и интензивно лечение на новородени.

“През тези четири десетилетия медицината много се усъвършенства. В работата ни навлязоха модерни методи и апарати за лечение, нови техники за обезболяване, нови лечебни схеми и алгоритми. Радвам се че участвах активно в това”, казва д-р Згорчев. За него да държиш нишката на живота в ръцете си е изконна човешка мечта. Мисли, че всяка изминала година медицината става все по-добра, но не толкова, че да победи смъртта и човешката болка.

С течение на практиката осъзнал, че медицината не е всичко, което може да се даде на болните, а в зрелите си години разбрал, че все още медицината е голям длъжник на болните хора.

Преди 20 години преминал специализация по хомеопатия във Франция и две десетилетия прилага метода в частната си лекарска практика. От 10 години клинична хомеопатия се преподава и в нашите медицински университети. От пет години д-р Загорчев чете лекции по дисциплината в Медицинския университет във Варна.

Като млад лекар мислел, че има две медицини – конвенционална и алтернативна. Днес обаче медикът е категоричен: Няма две медицини! Има едно единствено изкуство- изкуството да лекуваш и то е задължение на всеки лекар!

“Болният човек трябва да бъде лекуван като едно цяло от тяло и душа, съзнание, разум. Лекарят има право и трябва да бъде просветен във великото изкуство да лекуваш, не да бъдеш лекар, а да бъдеш лечител с цялото си сърце и душа”, казва медикът и добавя, че при лечението на болния лекарят трябва да вложи частица от себе си иначе усилията му са напразни.

Скромно казва, че за неговата популярност е виновна работата му като спешен медик, защото успехите и неуспехите се разнасят много бързо.

Много държи да се знае, че идвайки в Шумен е започнал работа с лекари чиито имена по него време са били легенда в града – д-р Мирчев, д-р Игнатов, д-р Цонов, д-р Балев. “За нас младите лекари тогава те бяха кумири. Мечтаех да бъда като тях и за мен да се кажат същите добри думи като за тях”, признава д-р Загорчев и споделя, че вече има уклон лекарите да разчитат до голяма степен на модерната апаратура – ехографи, скенери, лъчелечение, химеотерапия, модерна антибиотична терапия и други.

“Те наистина са уникални по своите възможности, но пациентът, като личност, която страда, остава един и същ. Болестите не се промениха. Не се променя и мечтата на човек да победи смъртта. При всичко, което съвременната медицина ни предоставя, любовта, човечността, хуманизмът и колегиалността трябва да останат непроменени и трябва да се развиват със същото темпо с каквото и техническите достижения. Колкото повече се развива техниката, толкова по-добри трябва да стават и душите ни в отношението с пациентите”, констатира д-р Загорчев.

Най-трудно му е било да се изправи пред пациент, когато знае, че не може да направи това, което се иска и очаква от него или когато се е налагало да застане пред родители, за да им каже, че не са могли да направят всичко за детето им.

“Това беше и част от работата ми като координатор по донорство. В продължение на 10 години ми беше много тежко в момента, когато пациент е обявен в мозъчна смърт, да се изправя пред близките и да помоля за съгласие да се използват органите му за друг болен човек. Тогава гориш между два огъня – скръбта на загубилите близък човек и тези, които разчитат органите на починалия да спасят техния близък”, признава д-р Загорчев и въпреки това успява да постигне 10 експлантации, а органите са присадени на 20 пациенти от Шумен, чакащи спасение.

“Може би всеки спасен живот е пламъчето, което гори в краката на Бога, за да възвеличава човешкото достойнство и човека, който е на тази земя”, споделя медикът. Казва за себе си, че е вярващ, а за това главна роля имат родителите му. Молитвите “Отче наш” и “Радвай се благодетна, Дево Марио” носи в сърцето си още от дете.

Релаксира, когато е сред децата и внуците си, защото така вижда, че е оставил нещо след себе си. Обича да ходи на село със съпругата си и се занимава там с простички човешки неща, а в малките моменти, в които остава насаме със себе, си се моли на Бог, но какви са съкровените му желания знаят само те двамата.

С течение на годините се е научил, че хората трябва да си прощават и да се научат да бъдат смирени пред съдбата. “Това е кръстът, който всеки един от нас трябва да носи в живота си. И трябва да го носи с достойнство”, споделя още д-р Загорчев и не скрива, че има неща, които не е успял да направи, като идеята му в двора на Многопрофилната болница в Шумен да има едно място, където за всеки пациент – донор на органи, да се засажда по един розов храст.

За него лекарят си остава лекар до края на живота. “Лекарската професия е професия до края на живота. Лишени от нея, ние се лишаваме от живота си. Така и след пенсионна възраст лекарят си остава лекар”, категоричен е д-р Загорчев, който е и втори мандат председател на Етичната комисия на Българският лекарски съюз.

В изблик на откровение признава, че обича да чете книги, но още не може да свикне с електронните устройства и когато ползва четец, по навик се опитва да прелисти страницата с ръка, забравяйки за бутончето. Продължава да препрочита романите на Димитър Талев и Димитър Димов, а една от любимите му книги е “Тютюн”.

С удоволствие чете Джефри Чосър и неговите “Кентърбърийски разкази” заради красотата на езика, обича Антоан дьо Сент-Екзюпери, а когато се чувства много уморен посяга към “Тримата мускетари” и творчеството на Дюма, защото го връща в романтиката на младите години.

“Остаряваме, остаряваме, но душата остарява много по-трудно от тялото”, казва с въздишка д-р Петко Загорчев. После обаче бързо превключва на делови режим и споделя, че в момента е старши лекар в Спешно отделение, но работи и в ОАРИЛ по съвместителство. Обучил е млади колеги, с които са здраво и можещо ядро, готово винаги да откликне, когато има нужда от спешна помощ и точна диагноза.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама