Унищожението е освобождение, красивото е грозно

„Дръжте модерните архитекти далеч от реставрацията на „Нотр Дам!“ Този съвет се превърна в слоган на съпротивата срещу набиращите популярност прогресивни идеи за радикален редизайн на разрушените от пожара части на катедралата „Света Богородица“ в Париж. Огнените езици още се плъзгаха по вековната структура, когато на хоризонта изплуваха футуристичните екстремисти и тяхната обсесия по обновяване чрез разрушаване. Пожарът възбуди нагона за естетическа революция на хората, които искат да преобразят Запада по контурите на своята омраза към миналото и историята му. Пламъкът на тяхното презрение към нашата цивилизация е по-агресивен и опасен от онзи, който вдъхнови милиони хора да споделят туристическите си спомени от Франция преди броени дни в акт на егоистичен трибют към един архитектурен шедьовър.

„Ще бъде нелепо ако възстановим „Нотр Дам“ като факсимиле на оригинала“, гласи заглавие на анализ в иначе умерено консервативното британско издание „The Daily Telegraph“. „Международен призив към архитекти за нов дизайн на кулата на „Нотр Дам“, писна платформата за прогресивна пропаганда BBC. В материала се цитира безобразно изказване на министър-председателя на Франция Едуар Филип: „Новата кула трябва да бъде адаптирана към техниките и предизвикателствата на нашата ера“. На масата е сложена сериозно идеята за конкурс за нов дизайн. В същото изказване Филип говори за „еволюция на наследството“ и нуждата от изцяло нова кула-стрела. Той със сигурност не трябва да се сърди на хората, които в този контекст иронично предложиха направо да сложат минаре на опожареното място.

Президентът на Франция Еманюел Макрон съобщи, че всичко ще бъде построено „дори по-красиво“ без да контретизира какво има предвид. „Форбс“ пуснаха заглавието „Защо „Нотр Дам“ не трябва да бъде възстановена, както е била“. Вътре се излагат абсурдни аргументи в полза на естетическата подмяна и превръщането на катедралата н площадка за експериментите на модерни архитекти.

„В контекста на Франция и нейната история една вярна реставрация на катедралата би било възможно най-малко креативната опция и ще бъде предателство към духа на „Нотр Дам“ и културната история на Париж“. Всъщност, не. Един модерен редизайн със сигурност ще бъде предателство към естетиката и историяата, към традицията и красотата. Особено когато разполагаме с достатъчно примери за драматичния контраст между старите класически сгради и новите продукти на прогресивното въображение и градско планиране. Само си представете какво биха направили съвременните „креативни“ хора с тази сграда на повече от 800 години. Ние в Бълария закономерно сме разгневени от трансгресиите на мутробарока и безогледното бутане на паметници на културата в полза на бездушни, но „престижни“ постройки. Всичко това, но на стероиди би било цапането на „Нотр Дам“ с някакъв модернистичен редизайн.

В представите на новите елитни строители рядко има място за историческа и естетическа приемственост, те са революционери по дух и изобщо не

се замислят дали новото действително ще бъде по-добро от старото. А в много случаи старателно търсят възможност да се отърват от старото, което на едно дълбоко и истинско ниво постоянно им напомня за собствената им неадекватност. Сгради и паметници, строени преди стотици години са несравнимо по-красиви от високотехнологичните и модерни опити. Отделно са свързани с история и култура, която все повече звучи като „хейт спийч“ за прогресивния човек от днешния ден.

Един от най-стъписващите и споделяни от големи медии цитати след пожара в „Нотр Дам“ принадлежи именно на такава фигура. Класически представител на елита, който мрази класиката, архитектурният историк от „Харвард“ Патрисио дел Реал облече в думи чувствата и мислите на своята среда: „Сградата беше толкова претоварена със значение, че нейното изгаряне е като акт на освобождение“.

В техния морално капитулирал свят богатата история е претоварваща. Те се чувстват  натоварени от битките и славата, паденията и победите, великите постижения и противоречия, до които никога няма да се докоснат истински. Трябва да се започне наново, казват те, от бял лист, така както си представят всеки човек и всяко място. „Историята ги тригърва“, казано на модерен интернет жаргон.

Красотата на шеьдоврите също им идва много. Затова унищожението е акт на освобождение. Ако изгорим катедралите, картините и книгите на Запада, няма да има какво да им напомня за превъзходството на майстори и обикновени хора, които за разлика от тях не са мразили собствената си култура.

2 коментара
Tzvetelina Spassova 18:23, 23 апр 19

Общи приказки и набързо стъкнати обобщения и изводи. Като става дума за "чувствата и мислите на своята среда" ,.. Написаното отразява именно мнението, емоцийте, интересите на друга, не по-голяма група от хора. Тези неща вече една седмица се въртят в мрежите. Федериращото е желанието да се отърват от президента Макрон , първия минисър Едуард Филип и правителството. Тук се включиха и противниците на домакинството на Франция за Олимпиядата 2024. Крайно десни националисти, католици практиканти ...Ненавиждащите богатите по-принцип и конкретно семействата Пино и Арно. Набързо ги осъдиха, лимит егзекутираха по съмнения в намерение. Защото и Франсоа Пино и Бернард Арно имат фондации за съвременно изкуство и приятели в тези среди. Такова нещо професионално занимаващ се с архитектура, реставрация,история на изкуството човек не може да напише. Те тия, посредствено-провинциялните душици най-реват за идентично построяване. Някакви полу грамотници дочуха за конвенцията от Венеция. Идентична реставрация е до 40 процента от обекта. Когато се изграждат , вграждат, добавят над 40 процента имитации, вече цялото е декласирано като имитация. А стрелата (иглата на Виоле ле Дук , класирана имитация от средата на 19 век е изцяло изчезнала вече. Няма от нея тези 60 процента , за да бъде реставрирана идентично и да влиза в текста на Венециянското споразумение. Книги и учебници иронизират и критикуват ремонтните дейности на Виоле ле Дюк повече 170 години. Повечето авторитети го цитираха , как не трябвало да се прави. Тези същите дето го плюеха до пожара, сега същите реват да си им го построят същото. Тази стрела беше 55 тона дъб и 25 тона олово. Тя разруши зидарията на покрива на кораба , отваряйки дупки в оживния свод.Цялостната конструкция колко и с какви материали и техники трябва да се заздрави , за да издържи с години 80 тона копие . Това е само иглата, ми 1300-400 ствола третиран дъб за Гората, която не е целия градоред. Има и от 19 век. Глупости от сорта - мразят си историята, мразят класическата архитектура. Ако Виоле ле Дюк не беше набил тонове бетон и арматура, където не севижда, отдавна да я нама. За тази сметка е добавил тонове излишни финтифлюшки еклектичен неоготик. Това е едно от претоварващите неща. Вече всичко може и трабва да се реставрира с обратен ход. Да може лесно и безопасно да се демонтират , премахнат и заличат интервенцийте. И да не бъдат те дифинитивни. Което със старите материали и техники , идентично-няма как да стане. По тая логика на консервативен пюризъм , трябва да се направи копие на първата стрела и да се боядиса цялата фасада в ярка полихромия , както е била при завършването си.
Те така са си свикнали да мрънкат, да се тръшкат и реват.
Против Виоле ле Дюк. Против Айфеловата кула. Срещу колоните на Бюрен и Бобур на Рензо Пиано и Ричард Роджерс . Срещу пирамидата на Лувара на Айо Мин Пей и музея на кей Бранли, института по арабистика на Жан Новел. Сега се съсетиха и почнаха пак и стях.
Е не се издържа , като четеш коментари от хора с университетски дипломи , как пипамидата на Лувъра..."тази ужасна язва, тя няма да издържи и 100 години." И цяла тирада за гениалните майстори от едно време...и как само те строели вечно и неразрушимо...Леле, ми к'во шъ праат дубайците!!! Тъва като изпопада след има-нема 100 години.
В крайна сметка държавата е собственик, пари събраха доволно и ще направят , каквото решат. Дано да е нещо красиво, функционално, грамотно. Поне като реконструкцията на Лувъра, Айо Мин Пей.

Виктор Кордон 19:25, 26 апр 19

Коментар № 1 е олицетворение на войнстващата посредственост, която победоносно шества из интернет. Дамата очевидно е представител на армията от свръхактивни илитерати, които държат да ни демонстрират флагрантната си липса на знания и умствени способности. Тя е и пример за граматическа, функционална и политическа неграмотност, облечени в свръхпретенции и заявени с агресивна арогантност. По повод на такъв вид поведение Хенрик Бродер казва: „До къде би водила подобна практика може да се види в Интернет форумите (вклч. и в тукашния - бел. В.К.), където всеки идиот, който не прави разлика между "образувание" и "образование", но умее да натиска клавишите на компютъра, има не само собствено мнение, но може и да го разпространява”.