Пловдивски зограф: Иконата не се рисува, а се пише

14:18, 01 май 16 / Любопитно 25 644 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini
Великият ден на Христовото възкресение е празник, който представлява най-пълно основната християнска догма - вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят. Великден не е само писани яйца и топли козунаци. Великден е и храма, и запалената свещ и безплътната икона, защото тя се счита за връзка на настоящия живот с бъдещите векове. Пловдивският зограф Адриана Любенова разказва, че Господ пръв ни дава първата иконата и това е неръкотворният образ, който се нарича обрус. „Това е една кърпа, с която той избърсва лицето си и я праща на цар Авгар,  който е болен и се моли през образа на Христос. Царят се изцелява“, казва Любенова.



Докато е учила скулптура в Щатите осъзнава, че харесва много и иконите. „Пробвах сама да нарисувам икона,но без ръководство оказа се трудно начинание. След като се прибрах в България разбрах, че има магистратура църковна живопис и започнах да се занимавам професионално. А първата ми икона беше образ на Света Богородица“, спомня си Адриана.  

„Иконата е самото божие слово, което е изразено по различен начин. Както Библията е написана с думи, така е и иконата, но изписана с цветове. Затова се казва, че иконите се пишат, а  не се рисуват. В нея няма нищо случайно - всеки атрибут, цвят, жест означава нещо и разказва дадената история“, продължава зографът. Според нея, за да започнеш да пишеш икони трябва да имаш много добра богословска подготовка.



„Използваме ерминии - буквално преведено това наръчник, които са предавани от майстора на най-добрия ученик. Там има указания-как се рисува даден образ, даден сюжет, празник. И иконографските схеми, които се използват и сега. Най-разпространената и трайна техника е яйчната темпера. Използват се пигменти, които се смесват с жълтък на яйце и вода. С тези бой се рисува върху самата икона. Четките обикновено са от естествен косъм, кръгли меки четки за да могат да се нанасят по-равномерно цветовете. Основата е дървена“, споделя Адриана.   



След като се обработи дъската се залепва ленено платно - с туткал или жълътин. След това се грундира няколко ръце, до момента, в който светлината се отразява. „Има определени одежди, с които трябва да се изписват светците. Например света Богородица винаги е с червен мофории, което е прието в иконографията. Винаги има трите звезди, което е означава че е била дева“, допълва пловдивчанката.



След като е подготвена дъската се изготвя образа и се прави копирка, която после се прехвърля върху дъската и после се нанасят основните тонове. После се правят разбелки докато се стигне до най-светия цвят,което се нарича блик. „Най-накрая се работи върху самото злато. Аз лично използвам и 23-каратово злато.  Най-лесно е когато се използва сок от чесън, така можеш да пишеш върху златото, защото самото злато не е поресто и няма как да се захване боята“, категорична е Адриана.  

„С всяка една икона независимо дали е за папата или за селската църква се отнасям еднакво подобаващо.  Защото това е образът на светеца, а не е важно после кой ще бъде притежателят й", убедена е тя.  



„Иконата е нашата вяра,а молитвата е нашия личен разговор с Бог. Прието е в България да бъде осветена от свещеник, но всеки сам си решава“, уточнява тя. За финал съветва хората да се вслушат в ритъма на сърцето си пред една истинска икона и така няма да сгрешат. Защото покоряващата икона  въздействаща дори на нерелигиозния човек.

 

 

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама