Новият председател на СГС се усъмни в системата за разпределение на делата
Съдия Топалов обяви, че първата му работа ще е да деинсталира софтуера за случайно разпределение на делата през лятната вакация. Поне два пъти той каза, че съществува необходимост да отпаднат съмненията за дистанционен нерегламентиран достъп до деловодната система на СГС и дори до системата за случайно разпределение на делата.
В СГС се използва най-разпространената програма „LawChoice“, чиято ненадеждност отдавна е известна и потвърдена от външни компютърни специалисти. В края на миналата година ИТ-експерти дадоха заключение, че манипулациите на случайното разпределение през този софтуер са не само напълно възможни, но и осъществими с елементарни команди. Досега обаче не е бил повдиган публично въпросът за това дали е възможно програмата да има скрита функционалност, която позволява някой отвън да разпределя делата, а формалното натискане на копчето в СГС само да извиква вече направения избор.
Точно шест месеца по-рано членовете на ВСС твърдяха, че са изненадани от констатациите за пробойните в сигурността на случайното разпределение, но оттогава досега съществени промени не настъпиха. Изказването на Топалов също не предизвика спешна реакция.
Ден по-късно министърът на правосъдието Христо Иванов заяви: „Надявам се, че ВСС вместо да посвещава час и половина на една моя фраза, да се посвети на истински сериозните неща, предният ден – в сряда кандидатът за председател на СГС спомена поне два пъти за сериозен проблем с дистанционната намеса по разпределението на делата. Това на заседание на ВСС е споменавано поне за четвърти път, ВСС обаче не трепна, не бе зададен нито един въпрос“.
Нуждата от въпроси няма необходимост от специална обосновка, защото реалната възможност в съда, в който се разглеждат дела с интерес за милиони левове, които определят развитието на цели сектори от бизнеса, както и процеси за корупцията по високите етажи на властта и срещу лица с имунитет, да функционират канали за криминално манипулиране на избора на съдии е въпрос от национално значение не само за съдебната система.
Че не става въпрос за невинен пропуск на членовете на кадровия орган поради моментно разсейване, е пределно ясно. В концепцията на съдия Топалов, която е депозирана пред съвета поне месец преди заседанието, същият въпрос е централна тема.
В анализа си на заварените проблеми кандидатът припомня, че въпреки многобрайните подобрения през годините на софтуера “LawChoice” в очите на обществото “продуктът е трайно дискредитиран и общото мнение е, че може да бъде манипулиран”.“ В тази връзка следва да се посочи, че и направените от Временната комисия (във ВСС, която извърши проверка на системата за случайно разпределение –б.а.) изводи, на база извършените от нея проверка и анализ, са че външните специалисти, осъществяващи абонаментното поддържане на компютърните системи в съда, са познавали по-добре програмата за разпределение на делата от ИТ-специалистите на същия. Това прави вероятно твърдението, че тези външни специалисти са упралявали разпределението на делата в системата на СГС“, пише съдия Топалов.
По-нататък е посочено, че деловодната система на съда се поддържа, но не се развива в зависимост от необходимостите на съда. „Това налага чрез различни, понякога съмнителни фирми да се разработват допълнителни проложения, които да обхванат по-пълно деловодния процес и движението на преписката. Подобни „кръпки“ увеличават вероятността данните да не бъдат коректно отразени в деловодната система“, обяснява съдия Топалов.
Съдия Топалов поставя с острота и трети проблем – „огромен риск носи методиката, по която съдиите публикуват актовете си, тъй като се изполват споделени папки с права за модифициране от всички потребители“. „Така актът лесно може да бъде преправен от всеки съдия или служител преди качването му в деловодната система и в този вид да бъде представен в публичното пространство, без авторът му да подозира за промяната“, алармира магистратът.
Той открива и още едно „слабо звено“ в деловодната система на съда – разработеното по ОПАК приложение, чиято цел е да прехвърля данните от софтуера за случайното разпределение на делата в деловодната система, не винаги коректно пренася информация. „Съмнително е дали тази разработка не влияе по някакъв начин на самото разпределение, а по този повод досега не е правена проверка от създателя на“LawChoice”, казва съдията. А за да бъде хаосът със сигурността пълен, „техническото оборудване за достъп до интернет е било изцяло под контрола на външна фирма, без достъп на ИТ отдела до него“. С други думи – вероятността всякакви данни да бъдат източени от сървърите на съда е повече от реална. Тук деликатността на съдия Топалов отстъпва пред очевидно необходимите и тежки заключения. „Поради некомпетентност, неразбиране на опасностите или други причини, постоянен администраторски достъп до всички ресурси на съда вероятно е бил предоставян от началника на ИТ отдела и на други фирми. Дори и в момента не е напълно сигурно кой и как може да „рови“ в компютрите на съда. Липсата на вътрешна концепция и самоинициатива само влошават ситуацията“, пише съдия Топалов.
И предлага няколко решения – сигурността на програмата лесно може да се обезпечи чрез прехвърлянето й на сървър с ограничен достъп, софтуер за мониторинг върху папката и ежедневно архивиране, трябва да се извърши проверка на сигурността на компютърната система, както и да се предприемат ефективни мерки за защита на сървъра на СГС.
Съмненията за “похитената система” за разпределение на делата на СГС се оказва, че разгледани с друг голям проблем в съмнителното управление на предишното административно ръководство, оглавено от съдия Владимира Янева – този на командироването, превръщат основното изискване на Европейската конвенция за правата на човека делата да се разглеждат от “съд, създаден в съответствие със закона” в химера.
Съдия Топалов отбелязва: „От една страна се наблюдава командироване на определени съдии в продължение на години, въпреки че междрувременно са проведени няколко конкурса за повишаване в длъжност и преместване, което освен че противоречи на изготвените от ВСС Правила, определящи командироването като временно и по изключение изпълнение на служебните задължения, поставя въпроса за необходимостта от командироване конкретно на тези съдии“. Наистина какво друго обяснение има за многогодишното командироване на съдии, които или не се явяват на конкурс за повишение или не го печелят? „Проблемът бе задълбочен допълнително, когато бяха обявявани конкурси за повишаване в длъжност и преместване за бройки по-малко от свободните такива, като спечелилите конкурса съдии не бяха назначавани на състави, заети от определени командировани съдии. Последното от своя страна поставя основателния въпрос, а и съмненията, за причините, поради които тези съдии са били командировани“, допълва тежките констатации съдия Топалов.
Всъщност думите на новия председател на СГС са тежка диагноза не само за предишните съдии на административни позиции, но и за два поредни Висши съдебни съвета, които отгледаха и поддържаха тази некомпетентна система на управление на делата и кадрите с привкус на криминалност, въпреки многократните алармирания за проблемите й от редовите съдии. Съвсем наскоро, макар и по друг повод, представляващата ВСС Соня Найденова призна, че кадровият орган не е напреднал и “крачка” по проблема със случайното разпределение на делата от декември насам.
Поредното мълчание на кадровиците показва, че нищо не се е променило, докато навярно не стане нов скандал (като “Белведере”) с участие на чужденци.
Последни новини
За първи път в Европа А1 демонстрира на живо непрекъсваеми 5G и роуминг услуги на границата с Гърция
20:35, 24 апр 24 / Свят
Въпрос на европейски ценности
08:12, 22 апр 24 / Idealisti
Община Сливен ще продължи да подкрепя дейността на доброволните формирования
07:16, 21 апр 24 / Регионални новини
Добави коментар