Вадят по 100 литра вода на ден от книгохранилищата на шуменската библиотека
“Резултатът е, че на ден вадим по 100-110 литра вода от контейнерите на уредите, явно въздухът в помещението, стените и книгите са били просто “напоени”. Дотук сме изкарали близо тон вода, достатъчно да напълним цял басейн”, коментира директорката на библиотеката Росица Добрева.
Тя припомни, че старата инсталация не е работила както трябва в последните 10 години, остарелите климатични шкафове, произведени в ГДР отдавна не охлаждали добре и книгите започнали да плесенясват.
За поставянето на новата система община Шумен отпусна тази година на библиотеката 50 хил. лв. Фирмата, изготвила проекта, е направила цялостна схема как да се поддържа подходящата температура и влажност в помещенията, освен охлаждането им е предвидена и система за вкарване на филтириран свеж, сух въздух отвън.
Между 18 и 21 градуса и 40-55% влажност са оптималните параметри в книгохранилищата.
”Когато включихме новите климатици, влагомерите показваха 80-90% влажност, сега след близо 3-седмичен непрекъснат режим на работа, стойностите паднаха до около 60%”, обясниха библиотекарите.
Между 200-250 хиляди книжни единици се съхраняват в подземията на шуменската библиотека. “На практика близо една четвърт от фонда ни е в книгохранилищата и е важно да го запазим”, обясни директорката. Сега са ремонтирани първите 2 нива, за другите ще са нужни още средства.
Заради работата на новите уреди обаче сметката за тока за изминалите седмици скочила двойно, притеснява се директорката. Мощните трифазни климатиците ще трябва да работят на този режим поне 2-3 месеца.
Освен, че трябва да са на подходяща температура и влажност, за да се съхранят по-добре, книгите се подлагат и на специално обеззаразяване и обезпаразитяване. В последните години то се прави по ефективна технология с екологично чисти, природни средства, разказа специалистката от Историческия музей Галина Цекова.
“Работим със спиртни разтвори на масла от чайно дърво и лавандула. Първоначалните биологични анализи направихме в лабораторни условия, след това взехме проби от плесените в библиотеката, “заразихме” книги и ги обработихме с разтворите. Резултатите показаха до 98% ефективност”, допълни реставраторката.
По този метод за реставрация и консервация на книжни материали тя работи от 2010 г. съвместно със Земеделския институт в Шумен, музея и библиотеката. Всъщност етерични масла се използват за обеззаразяване още от 1978 г., първите опити са правени с масла от евкалипт, мента и лавандула.
“Колегите обаче са работили с извлечени съставки, а сега е доказано, че маслото е най- ефективно, когато се прилага в натуралния си вид. То съдържа около 150 компонента и всяка съставка влияе върху унищожаването на плесенните гъби”, допълни Цекова. Тя уточни, че когато става въпрос за заразяване на стелажите или само на подвързиите, тогава се обеззаразяват помещенията, но когато са увредени страниците на книгата, дезинфекцията става лист по лист.
“На филтърна хартия, намазвам разтвора, оставям спиртът да се изпари и слагам хартията между страниците. Така обработените книги престояват няколко дни в затворени шкафове или чували. След това материалите се проветряват и вече са годни за употреба. Това е сравнително евтина технология, с 20 лв. може да наръсиш цялата библиотека”, обясни специалистката.
За да се запазят най-добре книгите е необходимо през периода от април до септември обработката срещу плесени да се прави ежемесечно.
Последни новини
За първи път в Европа А1 демонстрира на живо непрекъсваеми 5G и роуминг услуги на границата с Гърция
20:35, 24 апр 24 / Свят
Въпрос на европейски ценности
08:12, 22 апр 24 / Idealisti
Община Сливен ще продължи да подкрепя дейността на доброволните формирования
07:16, 21 апр 24 / Регионални новини
Добави коментар