Разруха и мълчание превземат тютюневия склад в Пловдив месец след посегателството
Драмата започна в ранния неделен следобед на 6 март, когато тихомълком и изневиделица на малката уличка в центъра на града се появиха багерите. Рано на следващата сутрин сградата осъмна опасана с жива верига от възмутени пловдивчани, които не можеха да повярват, че някой с такава лекота и нехайство е посегнал на паметник на културата.
Кметът на Пловдив Иван Тотев пък бе категоричен, че складът на "Одрин" 8 не бил паметник на културата, а в Общината имало документ от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), който удостоверявал това. Общината вярвала само на документи. А главният архитект, подписал разрешението за строителство, бил чист като сълза.
Документът обаче се оказа със съмнителна достоверност, а от НИНКН разпоредиха събарянето незабавно да се спре, защото сградата е деклариран паметник на културата от 1977 година. Тя се намира на територията на групов паметник - Историческа зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив", обявена с Протокол № 5 от 22.05.2000 г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата.
Ден по-късно, на 8 март, кметът заяви, че има тотално разминаване между документа, с който разполага Община Пловдив и в който е записано, че тютюневият склад не е паметник на културата, и документите в Министерството на културата, на базата на които е публикувано становището за спиране на разрушаването на сградата. Тотев открито намекна, че вероятно става дума за фалшифициране, а прокуратурата разпореди спешно да се обезопаси районът около полусъборения склад и започна разследване.
Последва абсурдна реторика с реплики от сорта на "Историята се превръща в сапунка" и "Ако арх. Румен Русев има някакви намерения да си тръгва, ще му се обадя да му набия канчето", а собствениците на сградата показаха, меко казано, странен проект за хотел на мястото на съборения склад.
Защитниците на културния паметник пък учредиха Инициативен комитет и отправиха седем искания към Общината, на които и до ден днешен тя не е отговорила. Чуха се и логични предложения да се инициира национален експертен дебат с участието на архитекти, реставратори, философи, културолози, социолози и след като се осмислят няколко концепции, експертите да се обединят около една и да търсят законови механизми за решаване на казуса.
Междувременно веселяците от "Господари на ефира" наградиха кмета на Пловдив със "Златен скункс" заради случая с тютюневия склад, а Тотев се ядоса и дълго отказваше да вземе антинаградата, защото Общината нямала никаква вина.
Сред необяснимата абсурдност на бруталното разрушение и циничното прехвърляне на отговорности между министерство, Община и собственици случаят в крайна сметка стигна до съда. За 13 април е насрочено първото заседание на Административния съд в Пловдив, който ще разгледа жалбата на дружеството собственик "Одрин 8" ЕООД срещу разпореждането за спиране на разрушаването на сградата, издадено на 7 март от регионалния инспекторат при главната дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство".
Оттук нататък най-вероятно ще последват дълги обжалвания, безкрайни спорове, чакане на решения, мълчание. Въпреки че министърът на културата Вежди Рашидов разпореди паметникът на културата да бъде възстановен с оригиналните обемно-пространствени параметри и архитектурни и художествени характеристики. Въпреки че защитниците на Тютюневия град продължават да търсят отговори на въпросите кой е виновен, кой е отговорен и кой трябва да бъде наказан. Въпреки предупредителните надписи по ламарината, ограждаща останките на склада, че "Пасивното гледане убива вашия град" и "Корупцията вреди на вас и на другите около вас".
Въпреки всичко това мълчанието бавно, но сигурно ще срива нагнетеното обществено недоволство така, както времето ще доразруши малкото останало от сградата, превърнала се в символ на гражданска доблест. А пловдивчани, които успяха да спасят не само едно здание, но най-вече правото си да нарекат града си истинска Европейска столица на културата, ще трябва да извървят горчивия път на разочарованието.
Това би се случило, ако мълчанието продължава. Пловдивчани обаче няма и не бива да мълчат. Не само защото в Града под тепетата има още десетки такива сгради с уж неизяснен статут, които са обречени на разруха. А най-вече защото успяха да спасят нещо много по-важно и от най-ценния паметник на културата - достойнството си на хора и жители на най-стария жив град в Европа. Именно това достойнство, а не концепциите, фондациите и апликационните книги, превръща жалкия скелет на тютюневия склад на "Одрин" 8 в истинския знак на "Пловдив 2019". Останалото е обикновена демагогия.
Последни новини
За първи път в Европа А1 демонстрира на живо непрекъсваеми 5G и роуминг услуги на границата с Гърция
20:35, 24 апр 24 / Свят
Въпрос на европейски ценности
08:12, 22 апр 24 / Idealisti
Община Сливен ще продължи да подкрепя дейността на доброволните формирования
07:16, 21 апр 24 / Регионални новини
Добави коментар