Десетки хиляди души от ентическото малцинство рохинги бягат от жестокото насилие в Мианмар и търсят закрила в Бангладеш. Там обаче може да се стигне до сериозна катастрофа. Страната е една от най-гъсто населените в света и е с твърде нестабилна икономика. От края на август 2017-та година над 580 000 представители на мюсюлманското малцинство са избягали от Мианмар, но поради препядствията по пътя за Бангладеш, немалко рохигни не достигат живи до бангладешка земя.
Рохигните са народ, чиято история е белязана от несгоди. Отказ от гражданство, ограничен достъп до здравеопазване и работа, забрана за встъпване в брак, лишаване от правото да притежават земя, недопускане на децата да посещават училище. Правителството на Мианмар отказва да даде граждански статут на рохигните и голяма част от тях нямат законни документи, което ги лишава от гражданство и ги превръща в нелегални имигранти. „Компромиснят вариант“ предложен през 2014-та година от правителството е, че рохигни могат да се регистрират, ако се идентифицират като бенгалци.
Това са част от трудностите, пред които са изправени представителите на тази етническа общност.
Настанени в бежански лагери в Бангладеш, в район, който е изключително некомуникативен – изолиран и трудно достъпен, рохигните са изложени на риск от сигурна смърт или сериозни травми и наранявания. Сезонните мусонни дъждове се очаква да започнат през април месец, а те водят до 300-500 литра дъждовна вода на квадратен метър в рамките на само 48 часа.
Бежанците се тревожат, че много от хълмовете, които обитават могат да се сринат. Имат опасения, че „първичните“ тоалетни, които са изградили могат да бъдат наводнени, замърсявайки питейната вода и предизвиквайки огромна епидемия от болести.
Тежката съдба на мюсюлманското малцинство „докосва душите“ на много хора, които са безсилни. Щом татковината им, правителството, дори и църквата пренебрегва етническата група, какво остава за нас, за хората, които им съчувстват и гледат как бавно и мъчително различни етнически групи се разединяват.
Добави коментар